Как разбрахте за квалификационния курс?
-За тези квалификационни курсове знаем от доста време и кандидатстваме за такова финансиране по европейски проекти за поредна година. Но, ако досега го правехме като отделни физически лица и ставахме бенефициенти в индивидуални квалификационни курсове по програмата „Коменски“, то от началото на тази календарна година се заговори за програмата „Еразъм +“ на ЕС, в която физическите лица могат да са участници, но осъществяват участието си само посредтвом организации, институции, органи или групи, които организират подобни дейности.

Всички знаехме за новата програма, но не бяхме обсъждали вариант за кандидатстване чрез ЧПГЧО като институция. Когато един ден Димитринка Арнаудова изказа гласно предимствата от едно такова участие. Не трябваше да ни убеждава дълго, защото всички бяхме убедени в правотата й. Диди беше „катализаторът“, който задвижи и доведе процеса по кандидатстване по проекта до успешен край. От близо 200 (ако не се лъжа) подадени проектни предложения от образователни институции в България, само 15 училища са одобрени за финансиране и едно от тях е нашето, благодарение на Диди Арнаудова.

И така, на 20-и октомври моят курс постави началото на изпълнението на проекта.



Как протече?
-Курсът беше доста интензивен и напълно оправда очакванията ми. За мен беше важно да „сверя часовника си“, така да се каже – трябваше да се убедя, че това, което правя в училище за моите ученици, отговаря на изискванията за качествено и адекватно на европейските образователни стандарти, образование.

Практика ли са подобни курсове във Великобритания?
-Такива курсове се предлагат от образователни институции не само във Великобритания, а и в други страни, членки на Европейския съюз. За мен като преподавател по английски език е важно и особено полезно това, че има курсове в Англия, защото така черпя знания от носителите на езика, което не ми се случва често в България (освен на учебените семинари).

С какво Ви беше най-полезен?
-Първо, в личен план, ме зареди с позитивизъм и неповторими преживявания и емоции, които все още ме владеят с пълна сила, а аз ще се постарая да не ме напуснат никога.
-Второ, в чисто професионален аспект, ме обогати откъм идеи и различни модели за прилагане на нови методи и техники на преподаване в съвременната класна стая.

Какво Ви впечатли най-много в процеса на обучение?
-Вниманието и чистото, искреното и неподправено отношение на преподавателите в Академията. Отдадеността и нестихващата енергията, с които работят в класните стаи не само с учителите, които се обучават, но и с учениците, които подготвят, за да се явяват на сертификатни изпити на по-късен етап.

 



Какво е мнението Ви за преподавателите във Великобритания?

-Не мога да дам обобщаващ отговор на този въпрос, защото нямам наблюдение върху всички учители в Англия. Но тези, с които имах възможността да работя, мога да ги опиша със следните думи – страхотни професионалисти и невероятни личности.

Какво от наученото ще приложите в работата си със своите ученици?
-Всъщност, благодарение на семинари и курсове, които вече бях преминала преди да отида в Скарбъро, се оказа, че аз вече ползвам някои от моделите на преподаване, върху които беше поставен акцентът на курса. Но, се заредих с много и различни идеи, с които да обогатя и разнообразя уроците на моите ученици.

Каква е следващата стъпка от проекта?
-Следвайки заложените в проекта точки за отчитане на резултатите от мобилността, предстоят ред процедури, сред които най-належащи за момента са:
Да изготвя материал за регионалната преса, бюлетина на компанията-собственик на гимназията и националната специализирана преса;
Да представя пред ръководството и учителите от ЧПГЧО „ЧЕЛОПЕЧ“ работата в курса чрез презентация.

Какви места и забележителности посетихте по време на престоя си?
-Имахме само два свободни дни за тези две седмици в Скарбъро – събота и неделя.

В съботата пътувах до гр. Йорк – така ме посъветваха колегите, които вече бяха ходили там. Видях Йоркската катедрала, която се счита за най-големият средновековен храм в Британия и най-голямата готическа катедрала в Северна Европа; разходих се по добре запазените каменни стени около старият град на Йорк и тесните му улички. Видях и известния замък-музей в Йорк.

На другия ден разгледах част от града, в който живеех вече седмица и не бях успяла да разгледам поради натоварената си учебна програма. Вървях повече от час по дължината на морския бряг в Скарбъро от северния до южния залив. Не пропуснах замъка в града, нито гроба на Ан Бронте.

 

 

Споделете впечатлението си от кухнята? Любимо ястие?
-Семейството, с което живеех през тези две седмици, ми предлагаше разнообразна и вкусна храна, която не мога да кажа, че беше типично английска. Като изключим мъфините и ябълковия пай. Не мога да кажа, че имам любимо ястие..., но ... не откавам десертите им.

Имаше ли нещо, което Ви липсваше в Англия?
-О, да! Най-много ми липсваше семейството ми.

Какви хора срещнахте в Англия?
-Всякакви – усмихнати, сърдити, нормални, странни...

Различни ли са от нас – българите?
-Поне тези, които срещнах – да, различни са. Водят по-спокоен и по-уреден начин на живот. Не изпитват стреса и напрежението от забързания начин на живот на българите.

 



Бихте ли живяла в Англия?
-В спокоен и малък град като Скарбъро – да, бих...

Довършете изречението: „Този курс беше полезен, защото...“
...защото ме обогати и в личен, и в професионален план; ... защото ме зареди с много позитивизъм и нови идеи да продължа онова, което правя, смятам успешно, вече 15 години.



Сподели: facebook twitter



reproduction
Essential SSL