На 30 ноември 2012 год. участниците в проекта ‘Close Up: Our Voices-Our World’ (“В близък план: Нашите гласове-нашият свят”) на ACES (Академия на Централноевропейските училища) се срещнахме със заемащия поста „Директор корпоративна социална отговорност“ в DUNDEE PRECIOUS METALS INC, финансиста и фотограф Джон Хасин. Роден в Англия, но по-късно преместил се в Канада, Джон развива интереса си към фотографията още в тийнейджърските си години. Занимава се кратко с нея по време на обучението си в Уелския университет, като работи за училищния вестник. След дипломирането си, той решава да гради кариера във финансовата индустрия. Съвместно с това, Джон не забравя силата на фотографското изображение и продължава да снима и да показва работата си в местни галерии.

Още в първите моменти от нашата среща, фотографът започна да разказва за своето най-голямо увлечение. „Следвам фотоапарата си, накъдето и да ме води. Той се впуска в пътешествие и аз нямам друг избор, освен да тръгна след него“-казва с усмивка Джон Хасин. Той не само показваше своите фотографии, но и разказваше в снимки своите преживявания и чувствата, които е изпитал, докато е улавял определени моменти. Разбрахме, че снимането е много повече от просто запечатване на ситуация, която няма да се повтори, или лица, които няма да видим повече. Фотографията е израз на разбиранията и интересите на някого. Чрез нея той показва какво го влече или притеснява, на какво се възхищава, кое би искал и другите да видят. Снимките могат много по-лесно от думи да опишат вътрешното състояние на човек. Джон ни показа, че фотографията е едно незаменимо и уникално средство за комуникация и свързване между обществото и света. Тя може не само да улови хората в дадени ситуации, но и да промени съдбата им.

Пример за това е личният му проект, представен в снимки, за проказата и нейното лечение. През 2005 год. той посетил болница за лечение на проказа в Индия. Кадрите, заснел по време на престоя си, са изключително силни и говорят сами за положението и живота на болните и излекуваните от коварната болест. Макар главната му цел да е била заснемане на развитието и последиците от болестта, Джон направил множество снимки на населението, обитаващо това място, улавяйки различни аспекти от ежедневието им. За него най-удивителни били връзките и отношенията между хората, общуването между млади и възрастни.



Възхищението на фотографа от тези взаимоотношения, личеше и на снимки от посещението му в северните части на Канада и общуването с инуитите, коренни жители по крайбрежието на Арктика, и суб-арктичните части на Северна Америка. Същевременно с показването на фотографиите си, Джон ни разказваше за уникалността на тези места, които преди не бил посещавал. Да отиде там било предизвикателство за него. То се отплатило с невероятни преживявания и множество снимков материал, който сам по себе си описва живота на хората и обществата там.

Всички бяхме възхитени от езика на фотографията, за който не бяхме се замисляли преди. Видяхме как всяка една снимка носи своето значение и послание, чрез композицията или съдържанието си. Научихме много и за различните видове фотография и техниките, използвани, за да се подчертае обекта на интерес в снимката. Джон разгледа и няколко наши фотографии, които хареса и одобри, като ни насърчи да продължаваме да изразяваме себе си с правене на снимки.

Срещата ни с Джон Хасин беше както образователна, така и много интересна и вдъхновяваща. Научихме много за значението и посланието на снимката, като уникално средство за комуникация и отражение на човешкия вътрешен свят.

Радина Рашева XI“Б“клас